1. „Въздушна“ – извлича топлинна енергия от околния въздух
1.1. модел „въздух-въздух“. Състои се от две вентилаторни секции – за външен въздух и за вътрешен въздух. Принципът на работа е следният: извлича енергия от външния въздух, като я отдава в концентриран вид на вътрешния. Известни са под наименованието „климатик“. Има два варианта – в един корпус който се вгражда във външна стена или „сплит“, който се състои от две тела за монтаж от двете страни на стената. Недостатък е ниската ефективност (в сравнение с „водните“ термопомпи) в режим „отопление“ под 0 градуса на външния въздух, и в режим „охлаждане“ над 25 градуса на външния въздух.
1.2. модел „въздух-вода“. Състои се от една вентилаторна секция (за външен въздух) и воден топлообменник за свързване с вътрешна тръбна инсталация „парно“. Принципа на работа е следният: извлича енергия от външния въздух, като я отдава в концентриран вид на водата движеща се във вътрешната инсталация. Известни са под наименованието „чилър с водна секция“. Вътрешните тела могат да бъдат както радиатори, така и конвектори. Разликата е че конвекторите могат да се ползват и за охлаждане през лятото. Имат същият недостатък като термопомпите „въздух-въздух“.
2. „Водна“ – извлича топлинна енергия от земята
2.1. модел „вода-въздух“. Състои се от две секции – воден топлообменник, през който преминава вода (или флуид) с температурата на земята и вентилаторна секция за вътрешен въздух. Принципа на работа е следният: извлича енергия от земята чрез топлообменика, като я отдава в концентриран вид на вътрешния въздух. Монтира се вътре в сградата, като чред въздуховоди се разпределя вътрешния въздух. За този модел е необходим сондаж (кладенец) или тръбна мрежа вкопана в земята. Недостатък е че в градска зона е ограничено мястото за сондаж или кладенец, а за вкопаване на тръбна мрежа е необходимо празно място над 500 кв.м. Основен недостатък е, че при движението (рециркулацията) на въздухът в сградата през всички помещения, той се смесва.
2.2. модел „вода-вода“. Състои се от един корпус с вградени два водни топлообменника. Един през който преминава вода (или флуид) с температурата на земята и един за свързване с вътрешна тръбна инсталация „парно“. Монтира се вътре в сградата. Принципа на работа е следният: извлича енергия от земята, като я отдава в концентриран вид на водата движеща се във вътрешната тръбна инсталация „парно“. Вътрешните тела могат да бъдат както радиатори или лири, така и конвектори. Разликата е че конвекторите могат да се ползват и за охлаждане през лятото. За този модел също е необходим сондаж (кладенец) или тръбна мрежа вкопана в земята. Има същият недостатък относно градската зона, но ако това е преодолимо – няма по-добро техническо решение за потребителя. Преимущество е че през лятото охлаждането на помещенията може да става директно с температурата на подпочвената вода без разход на електроенергия за термопомпата.
3.Инверторни сплит системи
Основен критерий при избора на климатик наред с мощността, поддържаната функционалност, дизайна и цената, са възможностите за икономия на електроенергия, които той предлага. Когато високата ефективност и дългият експлоатационен срок са водещи критерии за избор, специалистите препоръчват да се избере сплит система с инверторно управление на компресора. Освен че са икономични, тези климатици бързо охлаждат или загряват въздуха, при това много точно поддържат предварително зададената температура. Предлагат се и модели, които според техническата спецификация, предоставена от производителя, са способни да работят ефективно в режим на отопление на въздуха, дори при външни температури от порядъка на -20 °С. С обикновена сплит система това би било химера.
Характерно за инверторното управление е, че мощността на климатика се регулира чрез промяна честотата на въртене на компресора. По този начин се постига плавна промяна на отдаваната и консумираната мощност.
4.Мултисплит системи
Тези климатични системи са подобни на обикновените сплит системи. Основната разлика е в броя на вътрешните тела, включени към едно външно тяло. При мултисплит системите към едно външно тяло могат да бъдат включени от две до пет вътрешни тела. Използването им се препоръчва в случаите, в които е невъзможно монтирането на няколко външни тела или когато архитектурният стил на сградата не го позволява. Могат да работят в режим на отопление, в режим на охлаждане, както и да поддържат и двата режима. Вътрешните тела не се различават от тези на обикновените сплит системи, като и при мултисплит системите се предпочитат предимно тези от настенен тип.
Принципно, мултисплит системите също са инверторни и конвенционални. По-често срещани са системите с инверторно управление, което осигурява повишен комфорт и икономична работа. Въпреки не рядко срещаното мнение, че използването на една мултисплит система вместо няколко единични сплит системи е по-изгодно от финансова гледна точка, е добре да се има предвид, че това не винаги е вярно. Често стойността на оборудването е сходна, но разходите за монтажа на една мултисплит система превишават тези на единичните сплит системи. Също така, редица специалисти са на мнение, че мултисплит системите са по-ненадеждно техническо решение, тъй като при повреда във външното тяло всички вътрешни тела спират да работят. Като тяхно предимство може да се посочи разнообразието от различни конструкции вътрешни тела – настенни, канални, касетъчни, таванни и колонни.
