Технически възможности за очистване на въздуха в зоните за пушене в обществени сгради
В последните години и в България, както и в целия Европейски съюз се приемат рестриктивни мерки, ограничаващи тютюнопушенето на обществени места. Нормативната база и специалните изисквания и методи за осигуряване на чист въздух в специалните зони за пушене в обществените сгради е тема на настоящата статия.
Нормативни изисквания
Сериозните здравословни проблеми, до които може да доведе многогодишното вдишване на цигарения дим както при пушачите, така и при непушачите е повод да се предприемат мерки за ограничаване на тютюнопушенето на обществени места. Тези мерки са нормативно регламентирани в Закона за здравето, в чл. 53 на който е посочено, че Министърът на здравеопазването и други компетентни държавни органи, съвместно с неправителствените организации, създават условия за ограничаване на тютюнопушенето. Съгласно чл. 56 на същия закон в закритите обществени места, включително в обществения транспорт, както и в закритите работни помещения тютюнопушенето се забранява. Изключение правят местата за настаняване и средствата за подслон; залите за консумация в определени видове заведения за хранене и развлечение – ресторанти, питейни заведения, кафенета, кафе-клубове (с изключение на интернет кафе-клубовете, кафе-клубовете за игри и кафенетата в спортни зали) и барове; сградите на железопътни гари, летища, морски гари и автогари; плавателните съдове и др. В тях тютюнопушенето се допуска само в обособени самостоятелни помещения, които са обозначени като такива и отговарят на изискванията. Допуска се да не се обособяват самостоятелни помещения, ако заведението за хранене и развлечение е с площ, по-малка от 50 кв. м. В този случай собственикът има право да избере дали в цялото заведение няма да се допуска тютюнопушене, или ще се допуска без обособяване на самостоятелни помещения – с ясно обозначаване на заведението и при спазване на изискванията. Също така, в заведенията за хранене и развлечения с изцяло нощен режим на работа се допуска тютюнопушене без обособяване на самостоятелни помещения.
В сградите, в които има помещения с обособени работни места, работодателите могат да определят със заповед специални обособени самостоятелни помещения, които са предназначени само за пушене. Те следва да са обозначени като такива и да отговарят на законовите и нормативните изисквания.
Сред изискванията, отнасящи се до обособените самостоятелни помещения, в които се допуска тютюнопушене, са: да имат обща площ, по-малка от половината от съответната обща площ. Също така следва да бъдат отделени с въздухонепроницаеми стени и плътно затварящи се врати.
Концентрация на дима
Наистина организирането на отделни зони или помещения за пушене би защитило непушачите от вредното въздействие на цигарения дим. В същото време, обаче, това решение би изложило пушачите на многократно по-високи концентрации на цигарен дим. Затова се налага организирането на много добра вентилация, която да осигури отвеждане на дима и доставяне на достатъчно количество пресен въздух в зоните за пушене. Тъй като не съществува общоустановена практика в тази насока, съществуват различни гледни точки за вида на вентилационното оборудване, използвано в зоните за пушене. По отношение на вентилацията, в Наредбата за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони (в сила е от 1.01.2005 г.) е записано, че в тези зони трябва да има механична вентилация. Тя следва да осигурява десеткратен въздухообмен на час чрез засмукване и да функционира през цялото работно време на обекта. По изключение при техническа невъзможност за изграждане на механична вентилация се използва естествена вентилация. Заведенията за хранене и развлечения, в които има обособена зона за пушачи, както и в залите за пушачи, задължително се изгражда механична нагнетателна вентилация, която осигурява пресен въздух не по-малко от 40 куб. м на час за всяко място. Както вече бе подчертано, тя функционира през цялото работно време на заведението.
Изпълнението на посочените изисквания, обаче, трудно би могло да гарантира качество на въздуха в помещенията за пушачи, съпоставимо с това в залите за непушачи. И най-добрата вентилационна система трудно би намалила концентрацията на вредни вещества, идващи от цигарения дим до абсолютната нула. В зависимост от избраната вентилационна система, обаче, е възможно намаляване на концентрациите до няколко пъти. От друга страна, критерият за пределно допустими концентрации се явява общ в много аспекти, свързани с проблема за качество на въздуха. В същото време все още не са определени ясно пределно допустимите концентрации на цигарения дим.
Изисквания към вентилацията в зони за пушене
При разглеждане на проблема от техническа гледна точка, организирането на добра вентилация в зоните за пушачи е трудна и нееднозначна задача. Сред инженерната общност се водят сериозни дебати в тази насока, а нормативно определени правила за използваното вентилационно оборудване в тези помещения няма. Например, официалната позиция на американското общество на инженерите по отопление, охлаждане и кондициониране на въздуха (ASHRAE) е, че не могат да се определят изискванията по отношение нивото на въздухообмен, докато не бъде научно определено пределното ниво на риска от вдишване на цигарен дим от хората от обкръжаващата среда, т. е. става въпрос за т. нар. пасивно пушене. Нормативното регламентиране на зони за пушачи както у нас, така и в редица други държави налага при проектиране на вентилационната система за такива зони да се цели постигане на оптимална ефективност.
Замърсители на въздуха в обществени сгради
Върху качеството на въздушната среда в сгради с обществено предназначение влияят множество фактори. Разнообразието от източници на замърсяващи вещества определя и разликите в техните характеристики и произход. Принципно замърсяващите вещества представляват сложна смес от твърди частици, газ и/или пара. Част от тях като цигарен дим, въглероден оксид, въглероден диоксид, миризми, както и различни химически вещества, отделяни от облицовъчни материали или от използваните в помещението миещи средства, алкохолни напитки, хранителни продукти и др., се образуват в самото помещение. Друга немалка част попадат в помещението отвън. Става дума за различни твърди частици, озон, оксиди на въглерода и азота, въглеводороди, например бензол и т. н.
Самият цигарен дим е сложен комплекс от няколко хиляди компонента във вид на газообразни вещества, капки и микрочастици. Пътищата, по които той постъпва в помещението са основно два. Единият е димът, които пушещите издишат. Вторият път е димът, отделян от горящата цигара. Характерното за дима, издишван от пушачите е, че в него не се съдържат част от продуктите на горене, тъй като те се разлагат в човешкия организъм. По тази причина се счита, че димът, отделян при горенето на цигарата, съдържа много повече вредни вещества. Около половината твърди частици и голяма част от газообразните идват именно от дима, отделящ се непосредствено от горенето на цигарата.
Основни задачи на вентилационната система
При разработване на вентилационна система за подобни зони е добре като цел да се постави не само и не толкова компенсиране на обонятелните неудобства, колкото подобряване на комфорта и свеждане до минимум на рисковете от заболявания на посетителите и сътрудниците на обществените заведения. Както вече бе подчертано, за момента не са точно определени пределно допустимите концентрации (ПДК) на цигарен дим, въпреки че голяма част от отделните му компоненти имат ясно определени нива на пределно допустими концентрации.
Според мнението на специалисти при проектиране на вентилационна система за зони за пушене е добре да се поставят няколко основни цели:
– Предотвратяване разпространението на дима извън участъка, предвиден за пушене;
– Отвеждане на цигарения дим максимално бързо и ефективно;
– Предотвратяване връщането на замърсяващи вещества от евентуално изградената система за рециркулация на въздуха;
– Осигуряване на качество на въздуха и концентрация на замърсяващи вещества, съпоставими с тези в помещенията без определени места за пушачи;
– Осигуряването на оптимално качество на въздуха и минимална концентрация на замърсяващи вещества непосредствено в зоната за пушене, постижими с наличните технически средства.
Организация на въздухообмен
За целесъобразно се приема организирането на превантивна вентилационна система. Както е известно, подобна технология предвижда подаване на свеж въздух в ниската зона на помещенията на нивото на пода през специални въздухоразпределители с ограничение на скоростта на подавания въздух. Ограничаването на скоростта на свежия въздух се реализира с оглед на факта, че цигареният дим има температура съществено по-висока от температурата на въздуха в помещението. Затова той по естествен път се насочва към горната част на помещението, като се стратифицира на определена височина (там, където се образува участък на температурно равновесие). Изкачвайки се нагоре, еднородната маса от свеж въздух избутва цигарения дим към въздухосъбирателните устройства, разположени в горната зона на помещението, по възможност без да създава турбулентност, за да се избегне възможността от смесване на въздушни маси. По този начин се осъществява непрекъсната вентилация на помещението с ефективно очистване на въздуха от цигарените замърсявания.
За да се предотврати преминаване на цигарения дим в зоната за непушачи, е необходимо в участъка за пушачи да се поддържа понижено налягане не по-малко от 5 Pa. Това предполага в тази зона смукателната вентилационна инсталация да работи с по-голяма мощност в сравнение с нагнетателната секция. Добре е, ако това е възможно, зоната за пушачи да бъде отделена с двойни врати, което би осигурило ефективна бариера, предотвратяваща преминаването на замърсяващи вещества в други помещения.
Организиране на зони
Когато в помещенията е необходимо да се организират отделни зони за пушачи и непушачи, системата за вентилация и зонирането на помещението се разглеждат съвместно. Добре е да се следват няколко общи правила. Например, свежият въздух да се подава в зоните за непушачи. За постоянните работни места, примерно, барът в заведения, да се организира подаване на свеж въздух, а отработеният въздух да се отвежда от зоните за пушене и др. Изграждането на вентилационна система и организирането на зони за пушачи се прави с цел да се ограничи проникването на цигарен дим в зоните за непушачи. Независимо от организирането на вентилация, скоростта на въздуха в помещенията е много ниска и с цел ефективно разпределение на зоните е необходимо да се предприемат и други мерки. Сред тях са: изграждане на стени, прегради, въздушни завеси, както и комбинация от тях. Въздушните завеси се приемат за подходящо решение за разделяне на зони на пушачи и непушачи в едно помещение, като те могат да бъдат част от нагнетателната вентилационна система, но се допуска използването и на завеси с рециркулация.
jfdghjhthit45
