След като сте подбрали фирмата за монтаж на климатици и техниката, подходяща за помещението, уточнете със специалист от фирмата най-подходящото място на вътрешното и външното тяло. Монтажниците пробиват отвори с професионална пробивна техника, за да поставят вътрешното тяло с дюбели или самонарезни винтове, монтират метална стойка за външното тяло. Прокарват и укрепват тръбен път за хладилен агент-две медни тръби с изолация с различен диаметър.Медта е надежден материал,който много бавно старее и при него няма опасност от изтичане на фреон.По тръбите преминава хладилният агент под налягане и машинно масло за смазване на компресора.Тръбният път може да е с различна дължина в зависимост от климатичната система,която се монтира и допустимото отстояние между двете тела.Оптималната дължина на тръбния път при климатиците за битови нужди е около 3 м. По време на работа на климатика изтича кондензна вода,тъй като единият топлообменник винаги е с температура по-ниска от температурата на околната среда. В режим на охлаждане, конденз се получава от отнеманата влага в помещението,тази влага се събира в тавичка във вътрешното тяло и посредсвом дренажна тръба се отвежда навън. Някои климатици (касетъчни и канални) имат дренажна помпа, която изпомпва събраната вода през маркуч. Кондензната вода от външното тяло е добре да се отведе към улука на сградата, за да не цапа фасадата и да не капе долу,а през зимата да се превръща в лед Монтажниците могат да поставят тавичка под външното тяло, където да се събира водата.
След като телата са монтирани и свързани помежду си, се прави вакуумиране на системата, чрез което се проверява за пропуск в херметичността,каквато не бива да има, за да не се допуска изтичане на фреон в околната среда. При вакуумирането се използува вакуум помпа, чрез която се изтегля наличния въздух от системата,след което се прави тестов пуск за установяване режима на работа на климатичната система.
