Методът, който се използува при отдаването на топъл или снтуден въздух по време на работа на климатика е известен като „цикъл на Карно”. Хладилният агент – фреон, който циркулира в климатичната система, се изпарява и така поглъща топлина. В следващ момент изпарената течност кондензира и така отделя погълнатата при изпарението си топлина, но на друго място.
На практика чрез компресора и вентила/капилярката, фреонът се изпарява в условия на ниско налягане и се втечнява в условия на високо налягане, като по този начин върши полезната за нас работа.
Климатикът работи на принципа на всяка хладилна машина. През лятото охлажда помещението, отдавайки топлината навън, през зимата изстудява навън и затопля помещението. Във външния въздух, дори при отрицателни температури има много потенциална енергия, която може да се използва като се пренесе с помоща на термопомпата, каквато е климатикът и хладилникът. При много ниски минусови температури на външния въздух, коефициентът на полезно действие на климатика е значително намален, но все пак отоплява. Това се дължи на факта, че отсъствие на топлина има само при -273 градуса по Целзий – абсолютната нула. Тогава спира всякакво движение на елементарните частици.
