Така наречените термопомпи набират доста голяма популярност през последните години, тъй-като освен икономично отопление могат да осигурят и топла вода. Преди да поразсъждавам относно новостите в областта на технологиите за термопомпи, бих искал да уточня че всички климатици са термопомпи, т.е. както самото име предполага помпят топлина, която логично преместват на другу място.
Съществуват няколко вида термопомпи и най-разпространеният, които човек всеки ден вече може да види е домашният климатик. Този вид термопомпа се класифицира с името въздух-въздух, което показва че тази термопомпа взима топлина от един въздух и я добавя в друг. Т.е. домашният климатик взима топлина от външният въздух и я добавя, естествено имам предвид режима на отопление, но тъй-като процеса лесно се обръща технически в режим на охлаждане топлината отива на вън.
По-съвременният вид, които нашумява последно време е термопомпа въздух-вода. Отново това са вид климатици, които в режим на отопление взимат енергия от външният въздух, но този път не затоплят директно вътрешният, а използват междинен топлоносител – вода. Тази вода обикновенно е циркулационна, т.е. движи се в някакъв предварително изграден воден кръг в сградата и основното предимство е че може да бъде използвана за обикновенни домакински нужди, освен за отопление.
Този начин за отопление изчиства два основни недостатъка на използването на климатици – шум и движение на въздух. Колкото и да са тихи най-модерните климатици шума го има, въпреки че някой производители го сравняват с шумоленето на листа в гората или човешки шепот, а движението на въздух е причина за дискомфорт, ако е прекалено много. Затоплената вода от така наречената темопомпа, въпреки че според мен, това не е много точен термин, може спокойно да се движи в съществуваща или нова инсталация използваща радиатори или в краен случай така наречените fan-coil. С използването на радиатори се избягва шума и движението на въздух ( всъщно има движение, но то е от конвекция, която не така осезаема.), но по важното е затоплянето на вода при разход поне три пъти по-нисък в сравнение с обикновен електрически бойлер.
Един такъв климатик (ще използвам думата климатик, защото в края на краищата това си е един климатик, въпреки малките разлики с добре познатите климатици) има много голям потенциал да постигне много висока енергийна ефективност, дори по-висока от всеки един друг климатик, ако затоплената вода се използва за подово отопление. Подовото отопление е най-добрият начин за отопление от всяка една гледна точка. На първо място усещането за топло и студено силно зависи от температурата при която се намират долните крайници на човек, защото те се намират най-далеч от сърцето и най-трудно достига топлина до тях, посредством кръвообращението. На второ място студения въздух винаги пада долу на пода и той би трябвало да е с приорите за затопляне. На трето място няма никаквъ шум, подобно на използването на радиатори и накрая нещо което не е маловажно в нашият случай за отопление с климатици, температурата не бива да превишава, а и е възможно да не превишава повече от 35 градуса.
Такава ниска температура не може да бъде постигната от един климатик от гледна точка на комфорт. Човешкото тяло има повърхностна температура около 35 градуса, или нещо такова, и всяка по-ниска температура се усеща като студена. Затова всички климатици се проектират въздуха, които излиза от вътрешните тела да бъде поне с температура 40 градуса. Взъможно е да се питате защо е важна ниската температура и отговора е енергийната ефективност.
Има много технически средства за постигане на енергийна ефективност в един климатик, но най-изгодният от икономическа гледна точка е ниска температура на изходящият въздух. Но както написах в предният абзац това противоречи на идеята за комфортно усещане. Разбира се има и други технически методи, но те водят до по-високи производствени цени, съответно и цени на дребно.
Така или иначе подово отопление може и да не е възможно да бъде изградено, но лесно може да се прибегне към използването на радиатори при поставянето на климатик от тип въздух-вода, когато се цели допълнително спестяване, чрез редуциране на сметките за топла вода с 30%. Тази редукция е много добре уловена от производителите на климатици, защото човек се нуждае от отопление няколко месеца в годината, но от топла вода за къпане и други домакински нужди ежедневно. Допълнително използването на климатик за топла вода редуцира изпуснатите парникови газове в атмосферата, защото повече от 60% от енергията идва от външният въздух. Този факт отново е добре разбран от много правителства по-света и те стимулират с различни схеми покупката на този нов за пазара продукт. Едно отклонение само в този ред на мисли. Не мисля или поне не ми е известно към този момент в България да има стимулиращ пакет за хора решили да опазват освен собственият си джоб и околната среда, но все пак е възможно да има правителствени програми подобни на кредит енергийна ефективност, за които аз да не знам.
Така или иначе потенциалите за решаване на част от проблемите в климата и постигането на по-високо енергоспестяване от климатици въздух-вода, бяха добре осъзнати от прозиводители преди 4-5 години и по това време се появиха първите модели, но от началото на тази година конкуренцията и технологиите се развиват с бързи темпове. Първите климатици въздух-вода имаха един недостатък – ниска температура на водата, което донякъде е тяхно предимство. Но тази ниска температура поставя съществен проблем при вграждането има във вече съществуващи отоплителни инсталации изградени с радиатори. Проблема се състои в поне двоино увеличаване на активната площ, заради недостатъчната температурна разлика.
jfdghjhthit45
