Понятието „нискоенергийна сграда” означава сграда, която е проектирана и изпълнена така, че да представя значително по-висока степен на енергийна ефективност в сравнение с изискванията на националните норми към енергийните характеристики на сградите. Като правило се приема, че за експлоатацията на такива сгради се изразходва поне с 50% по-малко количество енергия, отколкото в обикновени сгради.
Ако за нормална сграда приемем годишен разход на енергия на около 100-150 kWh енергия, за нискоенергийната сграда разходът трябва да е под 50 kWh енергия, а за пасивната – около 15 kWh.
Преобразуването на една съществуваща сграда в нискоенергийна е свързано преди всичко с монтирането на: външна топлоизолация от порядъка на 16 см, термопомпа земя – вода, слънчев колектор и на рекуператор – вентилационната система, която използва затопления въздух от вътрешните помещения (бани, кухни, стаи), за да предаде топлината на влизащия отвън свеж въздух. По този начин се очаква енергийните разходи да бъдат снижени между 2 до 3 пъти. Най-добрата комбинация от мерки за енергиен ефект се прилага в така наречената пасивна къща, но при нея това трябва да се заложи още при първоначалното проектиране и строителство на сградата. Засега в Европа (по данни от началото на 2009 г.) само в 7 страни е въведена и се използва дефиницията за нискоенергийни сгради. Тези страни са: Австрия, Чехия, Дания, Великобритания, Франция и Германия. Знае се, че 2/3 от общо изразходваната в сградите енергия отива за отопление и климатизация. По-голямата част от тази енергия се изразходва напразно, поради неудовлетворителни изолации. С изпитаните на практика методи за повишаване на енергийната ефективност ние можем да спестим от 70 до 90% от тези разходи.
„Хората ще се ориентират към енергийната ефективност – това е най-евтината форма на нова енергия, с която разполагаме” – казва Дейвид О´Рейли – генерален директор на компанията „Шеврон”.
Според Американското енергийно имформационно бюро и Международната енергийна агенция, ако не се вземат мерки, годишният разход на енергия ще продължи да расте средно с 2%. Един от ключовите методи за ограничаване на емисиите на въглеродния двуокис на 50-80 % до 2050 г. е понижаване на разхода на енергия в сградите.
Съгласно Европейския план за действие за енергийната ефективност, приет на 19.12.2006 г., и неделима част от енергийния пакет, подобряването на енергийната ефективност до 2020 г. и реализиране на потенциала на енергоспестяващи мерки трябва да надвишат нивото през 2005 г. с 20%. До 31.12.2020 г. всички нови сгради трябва да бъдат нискоенергийни, при условие че направеният разходно–приходен анализ на енергийната ефективност на сградата е положителен за срока на ползването.
Съгласно новата енергийна политика до 2020 г. трябва да се осъществи т.нар. тройна индикативна цел, а именно:
– 20% съкращаване на потреблението на електрическа енергия;
– 20% съкращаване на емисиите на въглероден двуокис;
– 20% увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници.
изт. „ОЩЕ ЗА КЪЩАТА“ на 5 март 2010 г.
