Пасивна сграда е тази, в която комфортна стайна температура от около 20oC може да се постигне без конвенционална отоплителна или охладителна система. Такива сгради се
наричат „пасивни”, защото основната част от нуждите им за отопление се доставят от „пасивни” източници, например, изложение на слънце, отопление oт присъствието на хора и технически средства. Необходимата допълнителна топлина може да се доставя до стаите от регулируема рекуперативна вентилационна система за оползотворяване на топлината.
Топлинният товар на пасивната къща е много нисък – в Централна Европа около 15 кВтч/м2/г. Нуждата от обща първична енергия не трябва да надвишава 120 кВтч/м2/г, включително за отопление, охлаждане, битова гореща вода и електроенергия за домакинството.
Основните характеристики, които различават конструкцията на пасивните къщи: компактна форма и добра изолация; южна ориентация и засенчване; добро уплътнение на обвивката;пасивно подгряване на свежия въздух; високоефективна рекуперация на изходящия въздух; използване на топлообменник въздух-въздух; осигуряване на топла вода от възобновяем енергиен източник; използване на енергоефективни домакински електроуреди. Проектирането на пасивни къщи е холистичен процес на планиране и реализация. Той може да се използва за проектиране на нови сгради или за енергийно реновиране на съществуващи.
Източник: „Енергийни характеристики на сградите“, Речник на термините на английски и на български език, Издател: “Jelgavas tipogrāfija”, Латвия Юни 2009
