Етапи, методи, основно оборудване и нормативна рамка
Основна функция на системите за вентилация и климатизация е осигуряването на чист въздух в помещенията и поддържането на здравословен и комфортен климат. За нормалната им експлоатация съдействат няколко фактора, сред които редовното почистване на всички компоненти в системата. Замърсените и неподдържани вентилационни инсталации са предпоставка за разпространението на вируси и за появата на редица симптоми като главоболие, респираторно-дихателни болести, алергии и други, познати под съкращението SBS (Sick Building Syndrome – синдром на болната сграда).
Експертни анализи сочат, че 40% от общото запрашаване на въздуха в помещенията е следствие на замърсени, лошо поддържани и неправилно функциониращи вентилационни и климатични инсталации. Неспазването на изискванията при проектиране, монтаж, експлоатация и неправилната поддръжка на инсталациите води до влошаване на качеството на въздуха, подаван в помещенията. Наличието на влажност над допустимите норми, постоянната температура и попадането на органични материи във въздухопреносната система създават благоприятна среда за развитие и образуване на колонии от микроорганизми и различни видове плесени, които се пренасят чрез обработения в инсталацията въздух в обитаемите части на сградите. Всичко това налага нуждата от редовна хигиенна инспекция, почистване и поддръжка на сградните системи за вентилация и климатизация, в съответствие със съвременните нормативни изисквания и утвърдените практики в областта.
Оценка на чистотата
Първият етап от всеки процес на почистване включва хигиенна инспекция на системите за вентилация и климатизация (СВК) и проверка на нивото на замърсеност. За целта се изготвя план, съдържащ чертежи и друга документация за съответната СВК; информация за това кои системи ще бъдат обект на инспекция; обозначават се местата за инспекция и вземане на проби и се избират оборудването и уредите за инспекция.
Оценката на замърсеността стартира с визуална инспекция, която дава информация за състоянието на вътрешните повърхности на елементите на инсталацията. Обикновено този метод е достатъчен да се установи микробиологичен растеж и отлагания във въздуховодната мрежа, дължащи се на повреди или лоша поддръжка на филтърните системи за въздух. Визуалната инспекция се осъществява със самоходни камери, с възможност за запис и ендоскопи, с помощта на които се визуализира затвореното пространство във въздуховодната мрежа. След визуалната инспекция се използват различни методи за количествено определяне на отложения прах в елементите на СВК. Повечето от тях се основават на измерване на масата на прахта от определена площ. Степента на микробиологично заразяване обикновено се определя чрез така наречения култивиращ метод, който позволява проследяване на произхода и видовете микроорганизми. Установяването на гъбични спори и видове бактерии става в лицензирана лаборатория след вземане на минимум 100 mg проба прах за получаване на надежден резултат.
Инспекция на въздухообработващата централа и въздуховодната мрежа
Визуалният оглед на вътрешната повърхност на елементите на въздухообработващата централа включва инспекция на смесителната камера, филтърната система, топлообменниците (нагреватели, охладители, рекуператори и други), овлажнители, изсушители, кондензатни тави и местата за отвеждане на конденза, вентилаторна секция и вентилатор, шумозаглушител, подвижни жалузийни решетки и други елементи. Вземат се проби от няколко точки – по посока движението на въздуха от смесителната камера, от задната страна на филтъра, от материята на шумозаглушителя и от изхода на климатичната камера, където въздухът е обработен и тръгва към помещенията, обслужвани от съответната камера.
Прави се оглед със записваща миникамера и на подаващата, рециркулационна и изходяща въздуховодна мрежа, след което се вземат проби за количествен и микробиологичен анализ от няколко места. Тези места обикновено са нагнетателни и смукателни решетки, завои на главни въздуховоди и техни разклонения, шумозаглушители, локални филтри на фен-койли и други места, с условия за задържане на прах и развитие на микроорганизми.
Съвременна класификация на степените чистота на системите за вентилация и климатизация е представена в таблица 1.
Периодичност на инспекцията
Специалистите препоръчват инспекция най-малко два пъти в годината на климатични камери, оборудвани с овлажнители или охлаждащи системи, или разположени във влажни райони, независимо от предназначението на сградата. Филтрите трябва да се инспектират и подменят съгласно инструкцията от производителя или проектната документация на СВК, като посочените периоди в таблицата са минималните (таблица 2). На инспекция подлежат и крайни елементи и устройства: дифузори и други подаващи и отвеждащи въздушни устройства, фен-койл устройства, вградени CAV и VAV (постоянен и променлив въздушен обем) устройства и други.
Ревизионни отвори
За извършването на инспекция и почистване във вентилационната система във въздуховодната мрежа се създават ревизионни отвори. След отстраняване на замърсяването, отворите се затварят с помощта на ревизионни капаци. Те трябва да бъдат лесно демонтируеми и монтируеми, да са снабдени със съответните уплътнения, отговарящи на изискванията за въздуховодите за пожароустойчивост, звукоизолираща способност и др. Препоръчителните места за създаване на ревизионни отвори, както и техните размери е необходимо да са съобразени със стандарта EN 12097 – Изисквания към елементите на вентилационната инсталация за улесняване поддръжката на въздуховодните системи. Според него, ревизионни отвори трябва да има най-малко на всеки 10 метра, а ако няма, е необходимо създаването им. При изходящите кухненски вентилационни инсталации ревизионните отвори трябва да са най-много през 3 метра. Броят и размерите на необходимите ревизионни отвори се определя за всеки конкретен случай в зависимост от степента и вида на замърсяването, както и от избрания метод на почистване.
Методи за почистване на главните компоненти на СВК
Използват се основно два вида методи за почистване на СВК: сухи и мокри. Като сух метод се определя почистването със сгъстен въздух (въздушно почистване на въздуховодната мрежа и елементите й с използване на въздух под налягане, подаван през дюза). Методът се използва за почистване на вътрешната повърхност на въздуховодната мрежа и за почистване на елементи от вентилационната система с леко прахово замърсяване. Локално почистване на места от вентилационната инсталация може да се осъществи с ръчно почистване с прахосмучеща машина, на накрайника на която е монтирана четка. При въртеливото си движение четката отделя замърсяванията във въздуховодната мрежа. Този метод се използва за почистване на въздуховодна мрежа, съдържаща сух атмосферен прах. И при двата посочени метода е необходимо използването на машина за създаване на подналягане за транспортиране и събиране на отделените замърсявания при почистването.
Използването на мокри методи е необходимо за премахване на лепкави замърсявания, като мазни отлагания в изходящи кухненски вентилационни инсталации. В практиката намират приложение мокрото вакуумиране – ръчно вакуумиране с водни прахосмукачки; почистването с разтвор на препарати – омекване или разтваряне на замърсявания; ръчно почистване на вътрешни повърхности с определена течност; почистване с паро- или водоструен апарат за премахване на много упорити замърсявания. При почистването на изходящи кухненски вентилационни инсталации в някои специфични случаи се използва комбинация от сухи и мокри методи.
Обхват на оборудването за специализирано почистване
Устройствата за специализирано почистване на СВК най-общо включват записваща камера-робот за инспекция на хигиенното състояние на вътрешната повърхност на въздуховодите и елементите им, както и за установяване на резултата от почистването на СВК; професионални машини за почистване на тръби на СВК; професионални машини за създаване на подналягане в тръби на СВК; устройства за почистване на СВК и техните компоненти, устройства за хигиенизиране на СВК и др.
Сред техническите изисквания към камерите-роботи са възможностите за осъществяване на качествен видеозапис и снимки на състоянието на въздуховодите, поддържане на функция „осветление“ за ясно наблюдение на различни участъци в тръбите, при което диапазонът на осветяване трябва да бъде настроен в съответствие със зрителния ъгъл на устройствата за наблюдение и други.
Използваните специализирани машини за почистване на въздуховоди обикновено са електрически и пневматични. От тях се изисква да могат да почистват вътрешността на правоъгълни тръби по-големи от 150х150 мм или кръгли тръби с диаметър по-голям от 200 мм. Материалът на четките не трябва да нанася видими поражения по повърхността на тръбите.
Устройствата за създаване на подналягане в тръби на СВК се състоят главно от филтърна система, вентилатор и утаител за едри частици. Сред изискванията към тях са: ефективност на филтриране на частици і0.3mм – минимум 95%; концентрация на частици PM10 в издухвания въздух в устройствата за улавяне – по-малко от 0.15 mg/m3; въздушен обем на единично устройство за улавяне – не по-малко от 4000 m3/h.
Нормативна база
Нормативната база в областта на хигиената на СВК се формира от няколко европейски стандарта, изготвени от Техническия комитет за вентилация на сгради TC – 156 към Европейския комитет по стандартизация и публикувани от Българския институт по стандартизация със статут на БДС. Стандартите се отнасят до инспекция на вентилационните и климатични инсталации във връзка с директивата за енергийна ефективност на сгради (Directive 2002/91/EC Energy performance of building – EPBD). Сред тях са EN 15239:2007 Вентилация на сгради – Енергийни характеристики на сгради – Насоки за инспекция на вентилационните системи; EN 15240:2007 Вентилация на сгради – Енергийни характеристики на сгради – Насоки за инспекция на въздушни климатизиращи системи; EN 12097 Вентилация за сгради – Въздуховодна мрежа – Изисквания към елементите на въздуховодите за улеснение поддръжката на въздуховодната мрежа, и EN 15780 Вентилация за сгради – Въздуховодна мрежа – Хигиена (чистота) на вентилационните системи. Последният е директно насочен към хигиената на нови и работещи вентилационни инсталации и в него се определят критериите за чистота, начинът за измерване на количеството замърсявания и периодиката на инспекция и почистване на вентилационни инсталации. В България официално е в сила Европейски стандарт EN 13779:2007, който се отнася за проектирането и изпълнението на вентилационни и климатични системи, за нежилищни сгради, в които се намират хора.
Материалът е подготвен със съдействието на г-жа Пенка Недялкова и г-н Константин Цеков от
Българска асоциация на фирмите
за хигиена на вентилационни и климатични инсталации (БАФХВКИ).
Източник таблици и снимки: Българска асоциация на фирмите за хигиена на вентилационни и климатични инсталации
Изт. сп.“ТД инсталации“
