СЕНЗОРИ ЗА КОНТРОЛ НА МИКРОКЛИМАТА В СГРАДИ Измерване концентрацията на CO2, влажност на въздуха, температура и осветеност. Съвременната концепция за автоматизирано управление на микроклимата в сгради се базира на използването на различни типове сензори, изпълнителни механизми и системи за контрол. Информацията, събрана от датчиците, се предава на контролер, който сравнява текущите стойности на следените променливи с предварително въведените базови стойности и изпраща управляващи сигнали към съответните изпълнителни механизми. По този начин се постига оптимална работа на климатизацията, осветлението или вентилацията с оглед поддържане на комфортен микроклимат при минимален разход на енергия. Количеството въглероден диоксид може да се измерва постоянно или периодично, като при надвишаване на максималното ниво от 0.1%, препоръчано от DIN 1946, обикновено се включва вентилационната система. Измерването на концентрацията се осъществява чрез CO2 сензори. Обикновено този тип сензори са съставени от инфрачервен източник, който излъчва чрез направляващи диполи, оптичен филтър, който пропуска само необходимата дължина на вълната и детектор, който измерва количеството на инфрачервеното излъчване. Колкото по-висок е делът на CO2 в помещението, толкова по-малко инфрачервени лъчи ще достигнат до детектора. Тези сензори могат да съдържат и един пропорционален регулатор или/и прост ограничителен прекъсвач, така че да бъдат приложими за директно управление при прости решения. Във всички случай има линеен изходящ сигнал 0…10 V или 4…20 mA, който представя концентрацията на CO2 в ppm (parts per million). Според точността на сензора и изискванията, този изходящ сигнал може да се мащабира за различни обхвати на измерване. По правило сензорите трябва да покриват обхвата от 0…2000 ppm CO2. Измерването се основава на абсорбционните качества на CO2. Този газ може да се филтрира селективно сред всички останали газове, така че да се постигнат много точни резултати от измерването. Сензорите за СО2 се приемат като особено важен елемент на системата за вентилация на голямогабаритни помещения с широка вариация в броя на хората. По-големите пространства позволяват концентрацията на замърсителите да нараства по-плавно. Сензорите за въглероден диоксид успяват сравнително бързо да отговорят на промените в средата, което позволява лесно поддържане на подходяща вентилация при промяна в броя на хората. Сред основните предимства на вентилационните системи със сензори за въглероден диоксид е, че вентилационната система би могла да реагира адекватно при голяма разлика между броя на хората, пребиваващи в едно помещение. Недостатък на този тип сензори е, че те засичат локалната концентрация на въглероден диоксид и е възможно да не отчетат нуждите на цялото пространство. Сензор, поставен в близост до вход или във вътрешна зона, би могъл да отчете по-високи или по-ниски от действителните стойности. Един сензор, поставен във въздуховод за рециркулационен въздух, отчита средната концентрация на въглероден диоксид на преминаващия през него въздух. В този случай не се отчитат реалните условия в стаята, късият циркулационен кръг на въздуха и концентрациите, които напускат помещението през отворени врати и прозорци. Този продукт е особено подходящ за нискоенергийни сгради.
